90 секунди с…
90 Секунди с Шенай Садък
Шенай Садък е на 23 години. Родом е от гр. Шумен и е завършила Езиковата гимназия в града. В момента е студентка по медицина в Медицински университет - Плевен. Отговорна, позитивна, предразположена винаги към нови идеи, личности и начини за развитие. Представяме Ви Шенай.
Въпрос: Разкажи ни повече за постиженията ти в медицината.
Шенай: Специалността, която изучавам е океан от знания. Все още се уча да прохождам в този дълъг маратон. Има още много знания и опит, които трябва да придобия, за да бъда истински специалист. Това, което мога да споделя е че участвам непрестанно в конференции, семинари и академии на различни езици, както в България, така и в чужбина. Това ми дава възможност да следя пряко иновациите и развитието в моята специалност, надграждаща теоретичните знания от университета. Най-значимото ми постижение, според мен, е Първата награда, която получих в Националната Академия по Хирургия. Тя се проведе преди няколко месеца в Университетска болница "Лозенец" гр. София и това беше един от ключовите моменти, изграждащи ме като личност. След този ден желанието ми за развитие се увеличи десетократно и сега летвата за успехи е още по-висока.
Въпрос: Как попадна в Младежко ДПС?
Шенай: От както съм родена аз познавам само три букви ,,Д" ,,П" ,,С". Това е благодарение на семейството ми, и в голяма частност на моят баща, който е един от основателите на Младежко ДПС. С напредване на възрастта ми, започнах да осмислям идеите на партията и да ги приемам като моя КАУЗА. В момента съм зам.-председател на Академичното дружество на ДПС в гр. Плевен и отговорник на факултета по Медицина. Това е само първата стъпка, която предприех по време на обучението си. Живот и здраве след няколко години планувам да участвам още по-активно в партията, за да може да продължи поколението лекари в управлението на ДПС.
Въпрос: Къде е допирната точка между политиката и медицината?
Шенай: Според мен, допирната точка на политиката и медицината е здравето. Медицината, означава хуманно здраве, здравето на човек като цяло. Политиката пък означава ментално здраве, поддържане на добър, качествен живот на хората, факторите които ги заобикалят и подобряването им. Това е точката, която обвързва мен с медицината и политиката едновременно. Начинът да помогнеш на човек да живее качествено.
Въпрос: Какво още искаш да постинеш?
Шенай: Това, което съм постигнала е капка в океана. Има още доста премеждия, които трябва да премина. Доста успехи, които да радват семейството и близките ми. Желанието ми е да вървя този дълъг път, достойно, уверено и целеустремено, и този път винаги да води до моето голямо семейство - ДПС.
90 Секунди с Йосиф Панов
Йосиф Панов е на 21 години от гр. Плевен. 2015 година завършва спортното училище Васил Левски в София. Занимава се с бокс от 2009 година. Още на първия ден му разбиват носа и след тренировка той пита треньора си дали от него ще стане боксьор. Той му казва, че от ще стане много добър боксьор. Тези думи и до днес му дават стимул да върви напред. Представяме Ви Йосиф Панов - боксьор и млад депесар.
Въпрос: Разкажи ни повече за постиженията ти в бокса.
Йосиф: През годините, в които се занимавам с бокс, играх 6 години като аматьор и втора година като професионалист. При аматьор съм 6 кратен шампион на България. 2011 година получих купата за най-добър боксьор на България. Участвах на Европейко и Световно първенство. От Европейското съм бронзов медалист, а на Световното станах девети. В професионалната ми кариера имам 9 мача - 6 победи, от които два с нок-аут и 3 загуби. 28 Април е много важен ден за мен, тогава ще подгрявам Кубрат Пулев на гала вечерта в зала Арена Армеец.
Въпрос: Какво е чувството като излизаш на мач?
Йосиф: Емоцията е огромна, не може да се опише с думи. На всеки мач съм супер развалнуван, адреналина е огромен. На мача който ми предстои на 28 чувството ще е уникално, чакам го с нетърпение. Знам че ще е много напрегнато а щастието след победата ще е огромно.
Въпрос: Какво означава за теб да подгряваш Кубрат Пулев?
Йосиф: Мечтата ми е да участвам на такова голямо събитие, всеки български боксьор мечтае да подгрява Кубрат Пулев и много се радвам че аз съм един от всички тези мечтатели, ще дам най-доброто от себе си, за да направя добра атмосфера на всички фенове на бокса!
Въпрос: Как попадна в Младежко ДПС?
Йосиф: Попаднах в Младежко ДПС преди около 2 години. Дотогава не се интересувах от политика, единственото важно нещо за мен беше бокса. Моят най-близък човек, Методи Петков, стана общински съветник от ДПС. Именно той ме запозна с г-н Митхат Метин, който пък ме покани на събрания на партията. Там забелязах, че има доста активни младежи. Там се запознах с Первис Мутиев, младо и амбициозни момче, което желаеше да се развие в политиката и правеше всичко за да постигне целта си. Аз правех същото, самоче в спорта. Оказа се че доста си приличаме и бързо се сближихме. В момента той е общински председател на Младежко ДПС - Плевен, а аз съм част от общинското ръководство. Успяхме да създадем екип млади хора, с които в момента сме като семейство, работим активно, опитваме се да сме полезни на голямата организация и смятам, че успяваме.
Въпрос: Къде е допирната точка между политиката и бокса?
Йосиф: Победата. Тя е най-важното и в бокса и в политиката. Победите ми в бокса са важни за малък кръг от хора - семейството и приятелите ми. Те винаги са ме подкрепяли, вярват в мен, гордеят се с мен и това ми дава стимул. Всичко постигнато от мен до момента е благодарение на тях именно за това съм длъжен след всеки мач да ги радвам с победа.
В политиката е малко по-различно. Победите в политиката са много по-важни, защото те касаят бъдещето и начина на живот на хората в цяла България. ДПС е един страшен боец в политиката, вече 27 години! От качването си на "ринга" наречен Парламент, през 1990 година, до днес никой не успя да ни извади от него. За разлика от бокса, където противника е един, тук са много повече и всички са срещу нас. През годините получихме и много "удари в гърба" от хора, които приемахме за наши братя, но за щастие ние сме много голям и сплотен екип и успяхме да се справим с всички трудности.
Мюмюн Мюмюн: Ще намалим административната тежест за бизнеса
Мюмюн Мюмюн e роден на 20 Ноември 1983 г. в Хасково. Придобил е бакалавърска и магистарска степен по „Икономика на Индустрията“ и „ Маркетинг“ в УНСС. Член е на Младежката организация на ДПС от 16 години. През годините е заемал различни длъжности като председател на Местна структура, два мандата председател на Общински съвет на младежката организация и председател на областен съвет на Младежко ДПС. Към момента е член на Централен оперативен съвет на Младежко ДПС. На Местни Избори 2015 г. е издигнат за кандидат за Кмет на община Хасково. Участвал е в редица обучителни семинари организирани от Младежко ДПС. Завършил е Българско Училище за Политика „Димитър Паница“ през 2015 г. Бизнесмен. Приятелите го наричат Мони. Освен, че е женен за жена си, е женен и за ДПС. Има прекрасен син, който се надява някой ден не му каже “Тате какво направихте за България?”, а напротив като всички деца да се радва на едно по-проспериращо, по-здраво и по-толерантно общество.
Каква за теб е да бъдеш кандидат за народен представител от листата на ДПС?
На първо място огромна отговорност. В ДПС сме научени да ценим гласуваното ни доверие, както от ръководството на партията, така и от симпатизантите и членовете. Надявам се, да залужа гласуваното ми доверие.
Защо младите хора трябва да подкрепят ДПС на 26 март?
Защото е сигурно, че ще имат свои представители в парламента. Аз съм част от младежката организация и като такъв във всичките си обиколки в страната, винаги казвам, че съм на един клик разстояние - имате въпроси, имате идея, имате нужда от подкрепа - винаги всеки може да ми пише както на фейсбук, така и на вайбъра ми или да ми звънне. Личният контакт е нашата запазена марка. ДПС е партията, която инвестира вече толкова години в младите. Убеден съм, че в нощта на изборите социологическите аганции ще обявят, че най-много млади хора са подкрепили именно ДПС.
За какво ще работиш ако станеш народен представител?
Като човек, който има собствен бизнес смятам, че съм наясно със ситуцията, в която се намират малките и средни предприятия в страната. Нещо, което беше започнато по време на правителството на Орешарски, а именно намаляването на административната тежест за бизнеса, за мен е най-важният приоритет. Считам, че това ще допринесе за създаването на благоприятен бизнес климат, което пък е свързано със способността за привличане на инвестиции и създаване на работни места, за да задържим младите по родните им места.
Сейфи Мехмедали: С подкрепата си за ДПС младите хора ще кажат „не“ на демографската криза в България
Сейфи Мехмедали е роден на 23 февруари 1983 година в Джебел. Завършил е бакалавър по „Международни икономически отношения“ във ВСУ „Черноризец Храбър”. Притежава бакалавърска степен по „Автоматика, информационна и управляваща техника” в Тракийския университет в Стара Загора. Магистърската си степен е завършил във ВСУ „Черноризец Храбър“ със специалност „Митническо разузнаване и разследване”. През 2012 година е избран за председател на Общинския съвет в Община Джебел. От 2009 година, в продължение на два мандата е избиран за лидер на общинската структура на Младежко ДПС. През 2016 година влиза ръководството на Младежко ДПС, в качеството си на член на ЦОС. Оттогава насам е и зам.-председател на областната структура на ДПС в Кърджали.
1. Каква е връзката ти с Младежко ДПС?
Младежко ДПС е неизменна част от моя живот. Истинско удоволствие е да работиш с млади хора, устремени да развиват способностите си в голямото семейство на ДПС. Щастлив съм, че в родния ми град, а и навсякъде из страната се срещам с енергични младежи, които се ръководят единствено от идеята да разпространят ценностите и принципите на либерализма. Аз съм само един от многото млади хора в ДПС, в които партията ни е инвестирала. Това е и успешната формула да развием своите качества и да работим за развитието на родните ни градове и страната ни. Убеден съм, че Младежко ДПС ще се развива с още по-бързи темпове през идните години.
2. Какво за теб е да бъдеш кандидат за народен представител от листата на ДПС?
Да бъдеш част от амбициозния и обещаващ екип на ДПС на настоящите парламентарни избори е не само чест, но и голяма отговорност. Тук е мястото да изразя своите благодарности към местните, общинските и областната структура на ДПС, както и на централното ръководство, в лицето на почетния ни председател д-р Ахмед Доган и председателя ни Мустафа Карадайъ. Знам, че всеки ден трябва да давам максимума от себе си, за да оправдая гласуваното доверие относно номинацията ми. За мен винаги водещ принцип е бил да следвам пътя на ДПС, помнейки всеки миг от миналото си както в партийния, така и в личния си живот. ДПС наистина разполага с изключително силна програма, чиито основни приоритети са мерки за преодоляване на демографската криза и борба с бедността.
3. Защо младите хора трябва да подкрепят ДПС на 26 март?
От своето създаване насам ДПС успя да се съхрани като единствената национално-отговорна партия. Ние ще продължаваме да прилагаме онези политики, които реално решават проблемите на хората, особено на тези в малките населени места. С подкрепата си за ДПС младите хора в региона и страната ни ще кажат „не“ на демографската криза в България. С общи усилия ще постигнем онова равенство между младите хора от малките населени места и тези от големите градове при заплащането на труда им. Ние знаем как можем да постигнем нашите цели, с ясно формулирани и конкретни мерки.
4. За какво ще работиш, ако станеш народен представител?
Народните представители трябва да бъдат не само добре запознати с проблемите на хората, но и да знаят как да ги решават. Страната ни има все по-остра нужда от чужди инвестиции. Това се отнася и за нашия регион. Трябва да запазим младите тук, по родните им градове и села. Това може да стане чрез разкриване на работни места и като се заплаща достойно труда им. С всеки изминал ден се убеждавам, че младите хора имат необходимата енергия и нужния потенциал да постигнат своите цели. Стига да им се даде шанс. Време е и вярвам, че това ще стане. Призивът ми към тях е на 26 март да изразят своята мощна подкрепа за ДПС с №9 в интегралната бюлетина.
Интервю с бежанец: Алаа Юсеф
Младежко ДПС започва нова рубрика, каято нарекохме „Интервю с бежанец“. Идеята, която е в основата на създаването на тази рубрика бе да покажем позитивната страна на бежанците, които пребивават вече легално в нашата страна, работят, плащат данъци. В поредицата ще Ви разкажем истории на бежанци, които по една или друга причина са попаднали в нашата страна и са успели да се интегрират в обществото. Всеки от тях си има своята история. Тяхната история не е като нашата, тя е по-различна. Всяка тази история можеше обаче да бъде и наша. Днес ще Ви разкажем тази на Алаа Юсеф.
Алаа е на 27 г. и е роден в град Хомс, който се намира в Западна Сирия. През 2013 г. Алаа завършва университет и решава да напусне страната си, за да не ходи в казармата и да бъде обречен на смърт. Първата му дестинация е Турция. От там преминава нелегално в България, като върви пеш 16 часа, за да премине границата. Малко след като я преминава е арестуван. Настаняват го в бежански център. Алаа разказва, че е изключително доволен от отношението към него и условията, които среща в центъра, в който е настанен. След няколко месеца в центъра успява да получи статут на бежанец. Намира си работа, квартира и успява да стъпи на краката си, въпреки че, както се изразява той – първата година е била много трудна за него и едва е успявал да преживява с 300 лв заплата. Днес няколко години по-късно Алаа работи на две места, печели добре, има уютен дом, плаща данъци в България и е щастлив, че е успял да изгради своя живот тук.
Здравей, Алаа. Разкажи ни малко повече за това кой си и как си попаднал в България?
Казвам се Алаа и съм на 27 години от град Хомс в Сирия. През март 2013 г., когато завърших университет в Сирия, реших да напусна Сирия, за да не вляза в казарма, защото в тези условия там, това означаваше да се обрека на сигурна смърт, както другите млади хора, които пращат там. И после дълго мислих къде да отида, какво да правя. След това говорих с един познат, който живее в България разбрах, че мога да дойда и после да замина евентуално за Западна Европа. Тръгнах за България през Турция нелегално и след това от Истанбул с автобус до границата, след което вървях пеша около 16 часа, докато не ме арестува българска полиция. Около 2 месеца изкарах в лагера близо до Свиленград, Любимец се казваше май, не бях сам, а с група. В лагера беше приятно, не беше студено, имаше храна, имаше място, където играехме футбол, тенис на маса. Имаше лекар, имаше възможност да идват гости. Моят познат идваше и ми носеше дрехи и храна. След това решиха да ме преместят в лагера в София. Това беше през месец май 2013 г. Аз обаче не живеех в лагера. Не знаех каква е ситуацията, но не исках да живея там. Намерих си квартира и после започнах да работя при един познат.
Как работеше без документи?
Аз ги чаках документите всеки момент, но в началото почнах при него без документи, да. След това ми дадоха документ за временно и после за постоянно пребиваване. Аз взех документи на петия месец от стъпването ми в България. После започнах да търся работа чрез приятели.
Не отиде в лагера, а къде отиде да живееш?
Намерих квартира под наем, живеех с друг сириец, докато той взе документи и замина за Германия, а аз останах тук. Не знам, просто ми харесва и не исках да сменям държавата. На мен тук ми хареса тук и затова реших да остана. А и нямаше какво да губя, когато реша мога да тръгна. След това намерих работа в една фирма.
Успя ли да си вземеш дипломата?
Да, аз заминах след като ми бяха дали дипломата.
Какво си завършил?
Икономика. Счетоводител съм.
Каза, че си си намерил работа в някаква фирма…
Да, започнах в една фирма до средата на 2014, но заплатата беше много зле, вземах около 300 лв и едва свързвах двата края. В края на 2014 г. намерих нова работа и така сменях няколко работи. Хубавото е, че намерих много приятели, запознавах се с много хора и те ми помагаха. После се запознах с едно момиче и заживяхме заедно, след което се оженихме. Тя е българка.
Сега от 2 години работя в 2 фирми от сутрин от 9 до вечерта до 12 ч.
Разкажи как минаха тези 4 години и с какви проблеми - институционални и социални се сблъска?
Относно ситуацията през тези 4 години – с полиция, с държава, с хора не е имало някакви сериозни проблеми. С Министерствата на външните и вътрешните работи всичко беше наред. Българите, които бяха до мен ми помагаха много, особено хората от Арабис /това е езикова школа, в която се изучават близкоизточни езици/.
Бил ли си някога дискриминиран?
С мен нищо не се е случвало, не знам дали защото съм попадал на добри хора, но мои приятели са ставали жертви на дискриминация. И то от хора, а не от власти. Тези хора забравят, че ситуацията преди 4 години в България е била почти същата и че утре, в други ден те също могат да станат бежанци и да се наложи да емигрират. Като се замислим, много българи емигрират от България в САЩ, Канада и не е задължително да емигрираш заради война, можеш да го направиш заради икономическа криза. Има 300 хил. българи в Испания само. Да не говорим за Германия, Франция. Тези хора не знаят истината просто, фактите, когато дискриминират.
Кое беше най-трудното за теб през тези години?
Най-трудното нещо беше да си осигуря преживяването, основните нужди, особено първите 1.5 – 2 години. След това нещата започнаха да се оправят. Сега съм доволен – от работата, от колегите, от заплатата. Нямам причина да емигрирам втори път. Моите приятели, които са в Германия са по-зле. Те вземат например 1500 евро и плащат 1300 евро квартира. То няма смисъл да емигрирам още веднъж.
Кажи нещо за своето семейство. То къде е?
Имам трима братя, които също емигрираха, защото ситуацията в Сирия е много зле. Не просто зле, икономиката е напълно срината. Да не говорим, че цялата страна е открадната от режима и за обикновените хора няма никакво препитание. Двамата ми братя емигрираха още 2007 година в страните от Залива. Те са инженери и решиха да заминат. Имам още един брат, който живее в Сирия. Родителите ми са с него в Хомс. Там е сравнително спокойно сега. Няма война. Просто много хора бяха арестувани без причина. В Сирия няма нужда да има причина, за да арестуват и убиват хора.
Чуваш ли се с хора от Сирия?
Не, защото почти нямам останали близки хора там. Те всички емигрираха или изобщо не знам къде са. Някои са в Европа, други емигрираха в САЩ.
Имаш ли близки, които са починали по време на войната?
Има, но те не са починали заради войната, а поради старост. А има хора, за които знам, че са починали, но те не са ми близки.
Смяташ ли, че ситуацията в Сирия ще се оправи в близко бъдеще?
Не, няма да се оправи. Тя е бъде разделена на няколко части. Ще има три държави според мен на нейна територия. Ние сега влезнахме в гражданска война тепърва и скоро няма да излезем, като виждам, че те не могат да се разберат. Имам предвид всички страни в конфликта.
Как си представяш бъдещето си занапред?
Бъдещето си представям тук, в България. Успокоява ме фактът, че има много чужди фирми, които работят с арабския свят и търсят хора с арабски език и поне за работа не се притеснявам на този етап. Не искам да ходя другаде. Като цяло животът е труден, никой не е казал, че ще бъде лесно, но ще бъде наред, сигурен съм – и за българи, и за мигранти. Като дойдох тук през 2013 г. имаше 2 международни фирми, сега има 50, които търсят хора с езици. Това ме успокоява. За личния живот искам да имам семейство, децата ми искам да живеят нормален живот в нормална среда – да учат български, да живеят тук и да се интегрираме. Благодарен съм на държавата, защото ми е дала достатъчно. Затова смятам, че трябва да уча този език, децата ми също.
Какво ще кажеш на другите хора, които бягат от войната в Сирия и идват или в България или тръгват към Западна Европа?
Искам да кажа да не чакат държавна помощ, а да се научат като отидат в чужда страна – те да дават и да спазват закони. Да не бъдат неблагодарни, да започнат да се трудят и да се оправят в живота сами. Не е важно какво работиш, а да работиш и да си изкарваш прехраната. Няма срамна работа.
В каква насока смяташ, че държавата трябва да промени политиката си спрямо бежанците?
Според мен политиката към медиите, които компрометират бежанците и говорят, че ние сме лоши и искаме да се възползваме само от социалните придобивки на страната. Това не е така, никога не съм се възползвал и смятам, че се говорят много лъжи в медиите. Аз имам много колеги – бежанци, които работят, плащат данъци и живеят нормално. И аз съм против бежанците, които не искат да работят и чакат наготово.
90 секунди с Первис Мутиев
Первис Мутиев е на 25 години, роден и израснал в град Плевен. Завършил средното си образование в Професионална гимназия по механоелектротехника гр. Плевен, специалност "Компютърни техники и технологии". След това заминава да учи в Турция по линия на ДПС. Там завърших курс по турски език в университета в Анкара - TÖMER, а тази година завършва висшето си образование в Университет Мармара в гр. Истанбул, специалност "Банково дело". В момента е общински председател на Младежко ДПС - Плевен. От две години е управител на плевенска фирма, която е и най-голямата финансова организация в северна България.
Въпрос: Спомена, че си бил студент в Турция. Как замина за там?
