Официален сайт на Младежко Движение за Права и Свободи

Switch to desktop

90 секунди с…

90 секунди с Хабибе Рамаданова

Родената през ноември 1986-та, вечно организиращата млада активистка на ДПС. Магистър по “Бизнес администрация”, младият заместник областен управител на Търговище област.

Habibe1Въпрос: Какво е за теб да си в държавната администрация толкова млада?

Хабибе: Да съм част от екипа на държавната администрация, в частност областна администрация, за мен е голямо предизвикателство и отговорност. Приемам назначението си, като сериозен изпит, защото то е тест и за младите хора в ДПС. Наясно съм, че от моето представяне зависи и какъв имидж ще имат младежите в партията и в областта ни и дали са способни да поемат такава отговорност. Работата изисква непрекъснато усъвършенстване и много труд. Постът налага добро познаване на нормативната база, текущите проблеми на областта и страната, акцентите в политиката на правителството и Европейския съюз.

Въпрос: Смяташ ли се за достатъчно подготвена?

Хабибе: Уча се в движение от колегите си от политическия екип, които са утвърдени специалисти, с богат опит в администрацията и управлението. Смятам, че създадохме добър екип, в който има място и за младите хора и техните идеи в мое лице. Радвам се, че се дава шанс на младите и държа да покажа най-доброто от себе си. Екипът ни прие като приоритет в работата си проблемите на хората в областта и общините. Всяка седмица правим приемни, в която идват граждани с различни проблеми и ние полагаме максимални усилия да ги решаваме в кратни срокове. Така искаме да покажем, че администрацията е обърната с лице към хората.

Въпрос: Успяваш ли да намираш време за себе си?

Хабибе: Да, успявам. Според мен всичко е въпрос на добра организация и подредба на приоритети. Работата ме изгражда, като личност, дава ми възможност да развия своите качества и потенциал. В същото време ми дава досег с различни обществени групи, изгражда контакти и познания, които ще са ми полезни в чисто житейски план за моето развитие.

Извън работата успявам да поддържам контактите си с близки и приятели и да намирам своето време за любимите си занимания.

Въпрос: Спортуваш ли, имаш ли хоби?

Хабибе: Всъщност нямам определено хоби, но обичам много да шофирам и да пътувам до различни интересни места и с удоволствие бих могла да го посоча като тръпка за мен.

Въпрос: Сега за друго. Какво е новото за теб в тази среда?

Habibe2Хабибе: Динамиката и спецификата на работната среда, както хората и екипа, с които работя. Както казах работата е изключително отговорна, защото областната администрация представлява интересите на държавата и гражданите и е недопустимо хората да се делят. Държа всички да са наясно, че ние спазваме законите и пред тях няма привилегировани. Постът изисква да работиш за всички хора и да имаш достойнството, чрез работата си, да се изправиш пред хората и от най-малкото населено място, да чуеш проблемите им и да направиш и нужното, за да помогнеш.

Въпрос: Според теб има ли място за младия човек в управлението на страната?

Хабибе: Иновативното мислене на младия човек, съчетано с амбицията и адаптивността са много добра комбинация за успешната реализация в управленските стратегии на страната, затова смятам, че ние младите, черпейки от професионализма на по-опитните, бихме могли да бъдем изключително полезни.

Въпрос: Какви качества трябва да притежаваш, за да се реализираш днес?

Хабибе: За успешната реализация е необходимо да притежаваш комплекс от качества, като бих могла да посоча може би най-съществените от тях: комуникативност, отговорност, гъвкавост, упоритост и не на последно място позитивност. Трябва да се вслушваш в думите и опита на утвърдените специалисти, но и да отстояваш позициите си, когато си сигурен, че има с какво да допринесеш за положителна промяна.

Въпрос: Би ли насърчила младите си познати и приятели да са активни в обществения живот?

HabibeХабибе: Естествено. Всички в моето обкръжение, смятам, че са активни участници в обществения и в политическия живот, защото всеки един от нас осъзнава необходимостта и важността на собствената си гражданска позиция. Надявам се все повече млади хора да вземат активно участие в обществения и политическия живот, а не да чакат някой да им реши проблемите, да им промени живота и да ги направи щастливи. Крайно време е да разберем, че животът ни е в наши ръце и сме длъжни да имаме позиция за собственото си бъдеще.

Въпрос: Какво те прави уверена днес?

Хабибе: Подкрепата и гласуваното ми доверие от ПП „Движение за права и свободи”, както и опита на политическия кабинет на областната управа.

Въпрос: С какви очи гледаш на младежката организация на ДПС?

Хабибе: За мен е чест да бъда част от най-активната либерална младежка организация в България. Единствено нашата организация дава шанс на младите да се обучаваме, да се развиваме и да се утвърждаваме, като знаещи и можещи хора.

Въпрос: Ако днес можеше да избираш би ли продължила по същия път?

Хабибе: Дори и без да се замисля!

90 секунди с Мехмед Билял

Актьор, танцьор, мим, хореограф. Талантливото момчето на Мургово. За търсенето, стремежа и очакването…

mehmed6Въпрос: Кога всъщност разбра, че изкуството е твоето призвание? Кой те насърчи?

Мехмед: Това го разбрах още в училище. Бях 5-6 клас. Имахме сателитна чиния и можех да гледам турска телевизия. По един от каналите даваха скечове - "Индже индже, Ясеминдже" с актрисата Ясемин Ялчън (İnce İnce Yasemince, Yasemin Yalçın ), "Оладжак о кадар" /в преовд „Това е то”/ с главни актьори Левент Кърджа и Ойа Башаран („Olacak O Kadar” - Levent Kırca ve Oya Başar). Имитирах всеки герой и етюдите им, докато бях на училище, и това беше повод за забавление по време на междучасията.

Въпрос: Има ли магия в началото за теб?

Бих искал да споделя нещо много съкровено. Бях в гимназията, когато един ден си хвърлих мартеничката в р. Арда. Това го правех всяка година след март месец, за да ми се сбъдне по-бързо желанието. Този път обаче си пожелах някой ден да се кача на театралната сцена пред публика и пред камера да покажа възможностите си. Това беше определящ момент за живота ми.

Въпрос: Има ли човек на който се доверяваш?

Мехмед: А колкото до това дали някой ме е насърчавал. Моята много добра приятелка и колежка Тезджан (Джани) постоянно ме насърчаваше да уча. Също така ми обясняваше, колко е трудно, че лекциите са 7 дни по 13-14 часа на ден. Нямаш време за храна (носиш си в чантата солети и обикновени бисквити), личен живот... забрави! – ако искаш трябва да се лишаваш от лекции или сън.

Доц. Боряна Георгиева е асистент на проф. Румен Рачев от НАТФИЗ. Те поставяха пиеса в ДКТ "Димитър Димов" - Кърджали. А аз работех към ДМДТ "Кадрие Лятифова". Бяхме в една сграда. Така се запознах и с доц. Георгиева. Тя постоянно ми говореше да бъда по-сериозен към професията си, тъй като съм имал талант. Според нея не бивало да се притеснявам, а по-скоро да вървя напред.

mehmed4Въпрос: Какво е да си част от НАТФИЗ?

Мехмед: Чувствам се като мост между НАТФИЗ и Анадолския университет в турския град Ескишехир, тъй като там бях за шест месеца по програмата "Еразъм". А преди мен никой от НАТФИЗ не е бил в Анадолския университет. След това пък по "Еразъм" дойдоха на студентски обмен младежи от Турция. Участвах в Лятно училище за уличен театър в Ескишехир. Много се радвам, че по някакъв начин допринесох за добрата взаимна дружба на двата университета, тъй като вярвам, че ние имаме какво да дадем на света.

Въпрос: Как искаш да продължиш след театралната академия?

Мехмед: Земен човек съм. За нас младите артисти е много трудно да се реализираме в България. Колкото и да желая да остана тук, вероятно ще изляза извън граница. Въпреки че много обичам родината си и бих искал да разгърна таланта си именно тук. Полагам неимоверни усилия да уча и да работя. Издържам се сам. Мечтая да преподавам театър на движението и пантомима. Имам две опиции. Едната, може би доста добре платена, е да отида в Турция и да преподавам там. Докато сърцето ми желае да остана тук.

Въпрос: Кино или театър, кое ти пасва повече?

Мехмед: Това са две различни неща, които едновременно са и общи. Театърът се играе на живо - сега и в момента, докато киното "мъртва материя", една сцена се заснема няколко пъти, докато се получи желаният резултат. Общото между тях е самият актьор. Театърът остава моето любимо занимание, тъй като точно там имам пряк контакт с публиката, зарежда с енергия.Дишаш един и същ въздух, усещаш температурата в залата с публиката и тя също, споделяш емоцията взаимно с тях.

Въпрос: Можеш ли да устоиш на известността когато те споходи?

Това ще го мисля, когато стана известен в цял свят. /смея се/

mehmed5Въпрос: Истината за теб е...

Мехмед: Истината за мен е моят живот и животът на близките ми да бъде добър. Истината за мен е моето щастие и реализация. Истината за мен е да има бъдеще за младите в България, независимо от етноса и религията. Искам да цитирам Зола „ Ако накарате истината да замълчи, и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си.” Ето това е истината на Емил Зола

Въпрос: На къде вървиш днес?

Мехмед: Бих искал да дам еднозначен отговор. Честно казано сега съм тук при вас. Утре не знам къде ще бъда. Вероятно някъде в някоя школа, университет, академия ще преподавам или ще бъда в някой театър. По света или у нас, не знам, където ме отведе съдбата.

90 секунди с Тезджан Ферад (Джани)

cani3Джани, младата актриса с хубавата усмивка и голямото сърце. Момичето от Силистра, напуснало дома, за да играе в театъра.

Въпрос: От къде идва Джани, спомняш ли си кой пръв те нарече така?

Джани: В първият театър, в който съм работила в Силистра имаше една много добра и атрактивна актриса, която силно театралничеше и в реалния живот-Василка. Тя изглеждаше като кукла с огромни, искрящи сини очи, които кокетно въртеше и буйна руса коса. Тя мисля, че първа каза- „Джанче“ ! Представете си какъв пир за сетивата ми беше, когато на 17 години току що получила първата си роля на голяма сцена. А и Тезджан беше много трудно за произнасяне от всички мои учители, чиновници, колеги и пр.Почти винаги при запознанство ме питат– „а какво означава името ти?!?“ Чувстваш се като индианец /смее се/. Джани омекотява и е запомнящо се. Харесвам си го…

Въпрос: Кино, куклен театър, радио, телевизия - къде ти е най-уютно?

Джани: Да ги сравнявам би било престъпление за душата ми. Всяко едно е различно измерение и удоволствие. Все едно да ме питате дали предпочитам да ям супа, яхния или десерт.

Въпрос: Какво ти дава киното и какво успяваш да "откраднеш" за себе си?

Джани: Всички ние знаем, че „занаят се краде“. И в киното, и в театърът трябва да можеш да се учиш от опитни и истински добрите актьори. Може би ще ви разочаровам ако ви кажа,че киното не е никаква магия, а за нас е в голяма степен техника и занаят. Техника, която да съхрани чувствителността на актьора, докато всички от екипа наредят декори, осветление и пр. ,понякога това може да се проточи с часове и ако ти не успееш да съхраниш емоцията си, какво правим,когато камерата заработи?!?

Въпрос: И какво точно откри например?

cani4Джани: На снимачната площадка на „Новият Конан“ видях нещо изумително от актьора Стивън Ланг. Бяхме се наредили 4 актриси и 6 моделки в очакване на сцената. Играехме принцеси –монахини, заточени и скрити в един манастир. „Лошите“ идват и предводителя им изтезава нашият игумен и покровител в манастира, разпитвайки го, търсейки едно определено момиче.

Преди кадър с изумление наблюдавах как този мил човек Стивън Ланг си бъбри с екипа и с колегите актьори, тихо мрънка на репетиция и точно, когато вече се бях отегчила от проточилото се редене на кадъра и бях започнала да ровя в чекмеджетата на емоционалната си памет за да извадя нови и пресни емоции, когато чухме заветното „екшън“ и този актьор се трансформира в някакво чудовище, което безмилостно блъскаше главата на горкият побелял мъж в земята. Главата на този, който ние всички възприемахме като баща в манастира…Е, за нула време разрева ни всички до сълзи и сополи.

Въпрос: И все пак от тази сцена какво извади за себе си?

Джани:…И не знам какво ми дава киното, но знам, че със сигурност взема-взема ти чистото възприемане и наслаждаване на филм. Не можеш да гледаш филм дори с двама души и да не анализираш и да не виждаш стотиците души екип зад камерата. Малко са филмите, в които няма за какво да се хванеш и се потапяш в историята като зрител.

Въпрос: Казват, че актьорите живеят много животи. Според теб вярно ли е това твърдение и какво се крие зад него?

Джани: Има нещо леко болнаво в това да се превъплъщаваш в кожата на други хора, да ти ръкопляскат, че и да ти плащат за това. Moже би това е подсъзнателната причина, заради, която избираме тази професия. Сигурно ни е скучно да си живеем само в нашият живот. Може би актьорът е единственото щастливо животно на земята , за чиито лудости други луди плащат .

Въпрос: Винаги ли си искала да си актриса?

Джани: Лично на мен, не ми е било детска мечта. Като малка си мечтаех да стана учителка и драсках по лъскавите мебели вкъщи с капачки от химикали. После завършвайки техникума, си мечтаех да стана дизайнер, адвокат, журналист, психолог… и накрая се сетих, че има професия, в която мога да бъда всичко това !!!

caniВъпрос: Как актьорът опазва своята идентичност в свят пълен с образи?

Джани: Е сега, ако трябва да бъдем реалисти, всяка роля оставя своите емоционални белези върху теб. Но ако някой ви твърди, че не може да излезе от образ извън кадър или сцената, незабавно му издействайте преглед при психиатър. Аз започнах много сляпо в тази професия (на 17 години всичко ми изглеждаше като огромна цветна въртележка, на която ми плащаха за да се возя). Професия, в която не мога да твърдя, че след толкова години владея съвършена техника, всеки път, с всяка нова роля е отначало…ново приключение без гаранция за хепиенд и това му е красивото. Мисля че, мен ме е спасил фактът, че го възприемам като професия. Това си е моята работа. Работа, която също изисква много търпение, усилия, издръжливост , умение да се адаптираш към други хора…еее, малко по-забавно е от доста други професии, но си е къртовски труд.

Въпрос: Що за човек си извън сцената?

Джани: Нормален човек съм, но колкото и да го повтарям, никой не ми вярва за съжаление.

Въпрос: Какво те провокира днес, какво те кара да търсиш?

Джани: Умът на актьора по принцип рядко се изключва…въображението също.То се захранва дори без да го искаш, просто сме устроени да наблюдаваме и възприемаме цветно. Понякога казано изречение отключва идея за цял спектакъл, понякога желанието да изследваш още и още характери, понякога желанието да внушиш идея. Често получаваш „факсове от нищото“, на мен лично тези моменти най ми допадат. Любопитство, жажда …не знам как да го нарека….“Колкото повече, толкова повече” казала го е една ненаситна и мъдра мечка .

Въпрос: Удовлетворение или амбиция, какво е по-честото ти състояние?

Джани: Мисля, че е добре двете понятия да са свързани в здрава причинно –следствена логика, демек, амбициите ти да те водят към удовлетворение от добре свършена работа.

Въпрос: За какво мечтае един млад артист?

Джани: За реални шансове без условия и истинско оценяване на труда ни!

Въпрос: Утре за теб е....

Джани: Една ведра, слънчева България прегърнала младите си хора и непускаща ги навън.

90 секунди с Мустафа Ахмед

Младежът зам.-председател на „Джем – Южна България”, изкачил стълбицата от местния до националния парламент.

snimkaMustafaВъпрос: Как се стига от Кърджали до Народното събрание?

Мустафа: Самата политическа дестинация ”Кърджали-Народно събрание” е емблематична. Моето родно място и сега избирателен район се свързва с бастиони и крепости, но като че ли на заден план остава много важен за мене аспект на Кърджали като бастион. А именно, важната му роля в Демократичния процес на България, за да се стигне днес до работещ парламент. Спомням си пролетта на 1989 г., в Джебел, когато участвах в масови мирни протести срещу тоталитарния режим. В този смисъл, съм изключително горд, че вървя по този път, по който са минали хора, които стоически са се изправили срещу един недемократичен режим и са организирали движение срещу него.

Въпрос: И какво мислите сега за ДПС?

Мустафа: Държа да отбележа, че когато си част от голямото семейство на ДПС, пътят от Кърджали до Народното събрание е едно изключително преживяване. Разбира се не е лесно, но когато знаеш, че зад теб има хора, които разчитат на теб и те подкрепят безрезервно и безапелационно, дори и трънливите пътища на човека му се струват лесни.

Въпрос: Какво дава и взима от човек такава кауза?

Неминуемо този процес изисква много старание и енергия, отнема време. Лишава от мигове, които искаш да дадеш на най-близките.Тук отчитам изключителната подкрепа на всички съпартийци, мои приятели и близки, благодаря на моето семейство за разбирането и направените компромиси. Вярна е приказката, че зад всеки успял мъж стои една успяла жена, а в този случай е Зюре Ахмед, моята съпруга. Тя най-добре знае цената на пътя от Кърджали до Народното събрание.

Musatafa1Въпрос: Имате ли ментор или любим автор?

Мустафа: Искам искрено да споделя, че всичко това не би се случило с мен, ако не беше моят духовен баща и мой идол в живота. Близките ми знаят кой е той, а за тези които не ме познават това е Садула Хайрула Деде мъдрецът, който искаше да види хора щастливи, които съжителстват в разбирателство и толерантност в България.

Въпрос: Какви компромиси направихте със себе си или не сте правили такива?

Мустафа: Компромиси както и в живота, така и в политиката са допустими, но те не трябва да бъдат в ущърб на даден човек. Всеки трябва да запази достойнството си и да покаже характер, в противен случай пътя му ще бъде къс, без смисъл и съдържание.В политиката трябва да се търси баланса, особено в днешна България, трябва да се търси баланса пречупен през призмата на икономическото развитие и жизнения стандарт на хората.

Въпрос: Къде работата е по отговорна според Вас в общинския съвет или в Парламента?

Мустафа: Отговорността е най-важният спътник на един общественик. Щом е избран, избирателите са му делегирали права, за да решава проблемите им, то той трябва да не щади усилия. В Общинския съвет в Кърджали бяхме един сплотен отбор, не сме делили хората на селяни и граждани, на малки и големи човешки проблеми. Все сме търсили златната среда и допирни точки с всеки, нещо което много ми убягваше в първите дни на 42-то Народно събрание.

mustafa ahmedВъпрос: Кой е политическият лидер на когото симпатизирате в световен план?

Мустафа: Приятели ми показаха една уникална архивна снимка. Огромна крайпътна табела отпреди 40 години в кърджалийско, която гласи, че който не обича Съветския съюз, той не обича България и обратното. Тогавашната пропаганда е решила да запознае местното население с този важен извод след среща на Леонид Брежнев и Тодор Живков. Но, малко хора знаят, че тези думи на компартията са „римейк” на думите на голям политик с мащабна визия, изречени много по-рано. Мустафа Кемал Ататюрк е бил голям приятел на България, който е казал „Не можеш да обичаш истински турците и да бъдеш голям турчин, без да си приятел с България”.

Въпрос: Да строиш партия по-трудно ли от построяването на сграда?

Мустафа: Сграда се строи лесно, когато си влюбен в работата си. В граденето на сграда и партия, важният общ знаменател е любовта към продукта. Няма ли я любовта сам започваш да намираш кусури и губиш кураж. И в двете важният фактор е работата в екип. Къде се е видяло водач без дружина? Нагледали сме се на модели партия- човек, които бързо рухват след като стане ясно, че са създадени за неполитически цели.

Въпрос: Енергия за какво имате днес?

Мустафа: Днес, имам енергия за всичко, но най-вече искам да я използвам за доброто на хората.

90 секунди с Хами Хамиев

Лъчезарният младеж на ПГ на ДПС, щастлив татко на две деца и любяща съпруга, непримирим защитник на правата на земеделците.

Hami1Въпрос: Какво Ви привлече към каузата на ДПС?

Хами: За мен ДПС е единствената политическа формация, в която аз припознавам своята визия за развитие в обществен и в личностен план, ако щете. Тя е единствената партия, в която един млад човек има шанс за реална реализация и то без фамилни традиции или партийно потекло. На пример и един млад човек от село, какъвто съм и аз, на база качества и упорит труд, да има шанса да заема висок и отговорен постове, за да може да реализира идеите си.

Въпрос: Определението млад политик е е предизвикателство за Вас или нещо друго?

Хами: Да, и то в няколко измерения. Предизвикателството е в призванието, осъзнатата потребност да направя нещо, което да подобри живота на хората. Изключително отговорно начинание е в това анормално политическо битие да създадеш условия и да осигуриш един достоен и качествен живот за нашите деца и нашите родители. Истинско предизвикателство е да успея да обясня на хората, че честност, почтеност, справедливост не са само думи, изгубили знаението си, а изконни човешки ценности и основа на гражданското общество, което ние от политическа партия ДПС искаме на изградим.

Въпрос: С какви намерения сте за личното си развитие?

Хами: По образование съм агроном и възнамерявам да прорължа да се равивам в тази насока. Желанието ми е в най-близко бъдеще да запиша докторантура в Аграрния университет. Вярвам, че професията ми е призвание за мен и развивайки се в нея съм убеден, че ще допринеса за едно по-модерно и по-качествено селскостопанство в България.

HamiВъпрос: А как бихте подкрепили хората от Разград и областта например?

Хами: Грижата за младите хора е най-важната местна кауза за мен. Ще работя за създаването на благоприятни условия за училищно и университетско образование, неформално обучение, за професионално, социално и личностно реализиране на младите разградчани, за участието им в  обществения и икономически живот на града, за приобщаването им към управлението на местно, областно, а и на национално ниво. При тези обстоялетсва варвам, че те ще допринесат и  за връщане на работещите в чужбина. Това от своя страна ще повлияе за подобряване на демографската ситуация в района, и е значим фактор не само за преодоляване на кризата, но и за повишаване качеството на живот, както и за и за постигане на целите на Европейския съюз.

Въпрос: Коя е думата, която Ви определя най-точно?

Хами: Усмихнат.

Въпрос: След влизането Ви в парламента повече приятели ли имате?

Хами: Нямам повече приятели или псевдо приятели. Звучи парадоксално, но това е самата истина, но ме радва особено много мисълта, че имам добри сподвижници около мен, на които истински мога да разчитам.

90 секунди с Шендоан Халит

Роден на 2.06.1987 г., либерал по душа, най-младият народен представител в ПГ на ДПС.

579143_577227198954070_816073010_nВъпрос: Какво ви накара да станете част от 42-рия Парламент?

Шендоан: Бях младежки лидер в Стара Загора, с опит от 8 години в местния парламент в Павел баня. Моята номинация за кандидат народен представител дойде от младежката организация на ДПС в област Стара Загора. Тя ми гласува доверие и аз заех трето място в листата на ДПС Стара Загора. Получих това доверие от хората в региона ми и сега съм длъжен да го оправдая на всяка цена. Вярвам, че като част от 42-рото Народно събрание, за което съм положил и клетва, ще оправдая гласуваното ми доверие.

Български Сигурни ли сте, че искате да преминете към Пълната версия на сайта?