Официален сайт на Младежко Движение за Права и Свободи

Switch to desktop

90 секунди с…

90 Секунди с Мехмед Мехмед

IMG 7849

Мехмед Мехмед е на 29 години. Избран за общински съветник от Движението за права и свободи за мандат 2015-2019 в ОбС-Кърджали. Зам.-председател на комисиите по Законност и обществен ред, както и по Икономическа политика и общинска собственост. Втори мандат е член на Областния съвет на Младежко ДПС – Кърджали. В момента е организационен секретар на областната структура.  

Работил е като журналист, три години практикува професията си в Кърджали. През следващите години поема пресцентъра на Община Момчилград. Завършил е Бургаския свободен университет, специалност „Журналистика“. Член e на Обществения съвет към Министерството на младежта и спорта.

Как попадна в Младежко ДПС?

Мехмед: Младежката организация на ДПС е била винаги в моето полезрение, още през ученическите години, а по-късно и като студент. Преди всичко за мен е чест да бъда част от тази сплав от млади и енергични хора, които се стремят не само към лични си подвизи, но също толкова всеки един от тях е носител на нещо ново иновативно.

Още по време на студентските си години бях силно впечатлен от ентусиазма на академичната организация на ДПС в Бургас. Казах си, че аз също мога да допринеса за утвърждаването на идеите на тези млади хора. Днес, години по-късно, завърнал се в родния си град, виждам това сияние в много млади кърджалийци. Убеден съм, че това ни дава стимул за нови успехи и на политическия фронт.

IMG 7848

Как виждаш развитието на Младежко ДПС?

Мехмед: Преди всичко трябва да отбележим, че Младежко ДПС вече е утвърдена марка със своята близо 20-годишна история. А даже и още преди това, когато се създават първите студентски дружества към ДПС. Мисля, че днес всички онези основоположници на идеята за ДПС са горди с факта, че тяхната мисия е подета от млади, образовани и интелигентни хора. Различното и новото мислене, даже и нестандартните идеи, са най-необходимите знаци, които трябва да препредава младежката ни организация. Енергията и сплотеността на Младежко ДПС са двете неща, които лично мен винаги са ме зареждали с оптимизъм за развитието й.

Смяташ ли, че България е добро място за живот за младите хора?

Мехмед: Мисля, че именно младите хора трябва да отключат позитивизма, за да се превърне страната ни в още по-добро място за живеене. Да запретнем ръкави, загърбвайки мисълта „Как едно нещо не може да се случи“ и да открием всички положителни дадености на региона и страната. Със своя иновативен капитал Младежко ДПС има съвсем реална възможност да промени начина на мислене на хиляди млади хора.

Какво искаш да се промени за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Мехмед: Начинът на мислене не само в България, но и по света, се развива с ускорени темпове. Живеем в един глобален свят, без абсолютно никакви ограничения, без непреодолими препятствия. Всяко едно начинание с авторското право на младите хора, е крачка към успеха. Осъзнавайки това ние можем да променим абсолютно всичко и да превърнем в реалност, това за което мечтаем. Пожелавам си като част от тази голяма организация, да продължаваме да бъдем главната опора за всяка една положителна промяна в самите нас, както и в обществото ни. Вярвам, че вървим по правилния път. 

IMG 7846

90 Секунди с Мартин Газиев

14269894 10208328943234004 1543835091 n

Кой е Мартин Газиев?

Мартин: Мартин Газиев е едно скромно момче, което е родено на 13.08.1988 година в град Гоце Делчев. Родом съм от село Абланица, общ. Хаджидимово. Завършил съм Професионална гимназия по строителни технологии „Пеньо Пенев”, град Пловдив, но винаги съм искал да бъда футболист. Започнах да се занимавам с футбол от 7 годишен по собствено желание. Още тогава осъзнавах, че за да изградиш успешна кариера са нужни много лишение, необходима е много силна воля и усилена работа.

Надяваме се, че не е прекалено лично и би споделил за трудностите, които си имал, докато си бил болен и въпреки трудностите, които си имал, си продължил. Какво ти е дало силата да пребориш болестта и да продължиш напред?

Мартин: Датата беше 28 март 2012 година. Самите доктори все още не могат да кажат защо така стана с мен. Бях титуляр за „Работнички Скопие”, играх цял мач, но към 70-ата минута започнах да се задушавам. Именно това бяха първите симптоми. Много трудно поемах въздух. Бях страшно изморен, което не е присъщо за мен, защото бях много здрав физически и в други мачове нямах подобни проблеми. Дишах затруднено, но доиграх мача. Прибрах се веднага в България и още на 2 април бях приет в Александровска болница в София за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около 10 дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия. Това е много рядко заболяване, при което костният мозък не функционира, няма как да се произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити. Сила ми даваше това, че исках да се преборя по-бързо. Нито за миг не съм си и помислял, че ще се предам. Постоянно гледах как близките ми страдат и най-вече заради тях желаех час по-скоро да се излекувам и да изчезне тъгата от очите им. Исках по-скоро отново да бъда на футболния терен, макар че в този момент това не беше най-важното. След като разбрах за заболяването, не знаех какво се случва с мен. Но аз съм много силен характер и насочих всичките си сили само към това да се излекувам по-скоро, нито за миг не спрях да вярвам, че ще се оправя. Не се предадох и успях.

Каква е връзката ти с Младежко ДПС?

Мартин: Както вече споменах, роден съм в село Абланица, област Благоевград. 99% от хората са заклети депесари. Човек е трудно да няма връзка с партията. Някои от най-близките ми приятели са в Младежко ДПС, макар че с тях напоследък все по-рядко се събираме, защото постоянно тренирам и съм извън населеното ми място. Въпреки това те бяха с мен в трудни за мен моменти, когато бях болен и винаги ще ги уважавам.

Какво бъдеще си представяш за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Мартин: В младите хора искам да се промени мисълта им. Те трябва да вярват в себе си и да имат куража да се справят с трудностите в живота сами. Вярвам, че именно ролята на младежкото ДПС ще е решаваща за развитието и позиционирането на младежкия глас като ключов фактор за решение най-напред на младежките проблеми, след това на националните, а те никак не са малко днес.

Какво ще пожелаеш на нашите членове и симпатизанти?

Мартин: На членовете и симпатизантите на ДПС пожелавам най-вече да са живи и здрави, усмихнати и да бъдат преди всичко добри хора. Освен това вярвам, че ние сме тези, които трябва да се опитаме да направим нашата страна място, от което няма да бягат млади хора с потенциал и най-вече да преодолеем страха от  религиозни, етнически, полови и сексуални различия, които макар и в 21 век, все още съществуват. Аз наистина вярвам, че в нас е бъдещето. Вярвайте и вие!

14249089 10208328943554012 498783639 n

90 секунди с Ерол Садъков

Роден в град Пловдив, на 26 г., спортист, млад либерал. Ерол Садъков завършва Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалност "Спортна педагогика" и лиценз "C" в БТШФ към Българския футболен съюз.

12923162 1412209375471370 4985793813048682173 n

Въпрос: Как попадна в ДПС?

Ерол: В ДПС попаднах преди 8 години, по собствено желание. Бях 18 годишен тийнейджър, но с ясната представа, защо отивам към градския офис на ДПС. Бях с бяла фланелка и сини дънки (каквито са и нашите цветове). Тогава имах удоволствието да бъда приет от Севгин Шакир, който впоследствие беше два мандата областен председател на Младежко ДПС Пловдив и останал до днес абсолютен лидер за младежите от нашия регион.

Въпрос: Какво те кара да бъдеш част от тази партия?

Ерол: Какво ме кара да бъда част от ДПС ли? Много неща. Много неща, които са много важни. Неща, за които днешната младеж не проявява грам заинтересованост и отговорност. Неща, за които по-големите от мен настръхват, а другата част (млади и незаинтерeсовани), НЕ, поради простата причина, че не са изпитали това унизение. Личният ми пример е моят идол и баща, Аян Садъков! Едно от нещата, което ме кара да бъда част от ДПС е така нареченият "Възродителен процес" през 1985 г. Годината, в която започва масовото репресиране, състоящо се в нахлуване в домовете посред нощ и насилствената промяна на имената на хората от различни етноси. Редно ли е това? Доказано е, че когато човек смени името си, той променя живота си. Ами когато е насилствено? Когато излиза за първия си мач в родния град Пловдив, с "новото" си име, баща ми е предупреден от ДС да спазва поведение и да се радва на името си. На същия този мач, най-добрият български футболист за онова време вкарва гол, на стадиона се съобщава новото“ име на голмайстора, но многохилядната публика започва да скандира "Аян Садъков", в знак на признателност към своя любимец. След мача той е задържан, разпитван и впоследствие за известно време разжалван като капитан на "Локомотив Пловдив"! Не след дълго, временно спират и повиквателните за националния отбор, не защото не заслужава, а защото "така трябва". Тогавашният легендарен български треньор, Иван Вуцов, се застъпва за него и заявява, че отборът не може без неговото момче, Садъков. Идва ред на "СП 1986", в Мексико, където Аян Садъков (просто няма как да го нарека с друго име) е обявен за най-добре представилият се български футболист, напук на всичко и всички, но така и не го избират за футболист номер едно на България, въпреки очевидното превъзходство над останалите състезатели. След 3 години следва необяснимо спиране от националния отбор (едва на 28 години), най-вероятно защото не е можело  през тези "черни" години  именно той да бъде с най-много мачове за "А" националния ни отбор. И все пак абсолютният рекордьор на страната по участия във всички национални гарнитури се казва Аян Садъков, щастливо женен за моята майка Лидия, родом от град Батак. Това са само малка част от причините, от несгодите, които не искам и ще се боря да не бъдат допускани и да страдат хиляди невинни семейства!

Въпрос: Какво би искал да се промени за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Ерол: В младите хора, искам да се промени мисълта им. Те трябва да вярват на себе си и да разчитат на собствените си сили. Не ги оправдавам, че заминават зад граница и остават нещата на нас, хората с куража да останат тук в тези трудни времена. Кой? Кой, ако не ние младите? Ако ние не си помогнем с образование и жажда за промяна и по-добър живот, кой ще ни оправи? Тук идва ролята на Младежко ДПС, както един път се изрази лидерът на тази организация, господин Илхан Кючюк: "Момчета, момичета, вие може да сте прочeли много книги, да знаете много езици и много науки, но когато нямате поле за изява и няма кой да Ви чуе, за какво сте преминали през всичко това?" Нас в Младежко ДПС има кой да ни чуе, партията в която младежите са на пиедестал, където биват чувани и благодарение на образованието и знанията си заемат ключови позиции като, общински съветници, кметове, депутати, евродепутати. Живият пример е нашият лидер и заместник-председател на либералите в Европа. Позиции, от които ние ще имаме възможността да променим бъдещето на нашата любима България! Сега добихте ли представа как ни чуват нас младежите в ДПС?

10556472 854012247976866 4440231622432822615 n

90 секунди с Айлин Касим

Стажант - лекар,  млад  либерал, алтруист, хуманист, председател на Академично дружество „Хуманитарни науки” ДПС – София. Тя е Айлин Касим. Родена в град Исперих на 26 май 1991 г. в семейство  на учители. Завършва с отличие ПМГ “Акад. Никола Обрешков” Разград, а след това следва  медицина в Медицински университет - София.

aylin

Въпрос: Защо реши да учиш медицина?

Айлин: Има  неща, които не ги избираме ние, те избират нас. Така съдбата ми избра лекарската професия. Знаците и пътищата в живота бяха насочени към медицината още с приемането ми в гимназията. Училищната подготовка, участията в олимпиади и състезания по биология и химия ми дадоха възможността да се запозная с най-добрите в тази сфера и ми осигури висока конкурентна среда. Пътят към успеха определено не минаваше през зоната на комфорта. Повечето летни и зимни ваканции  минаваха в подготовка за състезания и кандидат-студентски изпити.  Моятa преподавателка по биология казваше следното: “Ако се научиш с удоволствие да извършваш една трета от работата за деня още сутринта, докато си пиеш кафето, придобиваш добър навик към успеха за цял живот”.

Въпрос: Разкажи ни за медицинските ти стажове в чужбина.

Айлин: През лятото на първи курс встъпих в МБАЛ „Токуда болница София“. За мой късмет попаднах на екип от добри хора. Научиха ме от санитарската работа, през сестринската до хирургичните  манипулации. Втори курс посещавах същата болница. А в следващите години от комитета  по Професионален обмен (SCOPE Standing Committee on Professional Exchange) към  IFMSA (International Federation of Medical Student’s Associations) кандидатствах за стаж в чужбина. Бях одобрена и осъществих летни стажове в American University of Beirut (Бейрут, Ливан 2013 г.); Samara State University (Самара, Русия 2014 г.) и UNITAU Universidade de Taubate (Сао Пауло, Бразилия 2015 г.). Така имах шанса  да създам ценни контакти с колеги от цял свят, да се докосна  до болниците, здравната система, бита и културата на  Близкия Изток, Европа  и Южна Америка.

aylin2

 

Въпрос: Как попадна в Младежко ДПС?

Айлин: Попаднах в младежката организация чрез двама мои колеги, които посещаваха активно мероприятията на  Младежко ДПС. Поканиха ме и станах член  на 1 ноември  2012 г. Това съвпадна с  рождения ден на организацията и така политиката стана част от живота ми.

Въпрос: Какво е общото между политиката и лекарската професия?

Айлин: Живот на високи обороти. Няма ден, който е сходен с предходния. Доверието  е първият важен елемент. Трябва да умеем да го печелим и да го оправдаваме всеки ден. Добрите лидери/лекари  притежават  букет от качества: всеотдайност, отговорност, търпение, умения за работа в екип и под стрес. И в политиката, и в медицината се изисква доблест, смелост и мъдрост да регираш бързо, да вземаш адекватни решения, да вдъхваш вяра и кураж в моменти на отчаяние.

Въпрос: Какво ти даде Младежко ДПС?

Айлин: Тук се запознах с истински ценни млади кадри. Срещите и разговорите с толкова много и различни хора с най-различни проблеми ме обогатиха. Взаимното споделяне на радости и тревоги ни свърза в единно и силно колективно тяло.

Въпрос: Знам, че си организирала немалко благотворителни инициативи. Разкажи ни за тях. Какво ти дава това?

Айлин: През  годините се убедихме, че колкото и да сме различни хората помежду си, имаме една изключителна черта, която ни обединяваше в благотворителната дейност и с всяка изминала кампания ставахме все по-многобройни и по-сплотени. Една от първите кампании беше за очната операция на малката Айше. Приятели от Академични дружества - София се събрахме и създадохме събитие в социалната мрежа Facebook. Поканихме познати и непознати на по чаша чай и  бисквити в офиса на организацията.  В следващите кампании си поставихме за цел да се обединим и с другите Академични дружества. Такава беше кампанията “За всички деца като Фатме”. Студенти в три отделни града - Свищов, Велико Търново и София, организирахме киновечер. Направихме картонени баджове, кутии за дарения, поканихме приятели и гледахме филма „Откраднати очи”. Със събраните средства за 15-ти септември дарихме  учебни пособия, дрехи, обувки за нуждаещи се деца от търговищките села: Голямо Соколово, Овчарово, Съединение, Черковна, Братово и Баячево. На поредното общо събрание един от членовете ни призова за финансова и морална подкрепа за младо момче с Неходжкинов лимфом. Обединихме се младежи от Варна, Велико Търново, Свищов и София този път за непознатия Бахтияр, който ни докосна с историята си, стана наш виртуален приятел и година по-късно вече се радваме, че той е излекуван, здрав и щастлив. Друг вид благотворителност е доброволното и безвъзмездно кръводаряване.  През месец февруари тази година,  7 младежи казаха  “Капка по капка” живот за Дейвид Иванов от Харманли. Чувството, че си бил полезен на някого, отделил си частица от твоето, за да помогнеш на някой в нужда, носи невероятно вътрешно удовлетворение, споделят наши приятели-кръводарители.

Въпрос: Какво би искала да се промени за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС?

Айлин: Да се предостави възможността за ангажиране на младите хора в справянето с предизвикателствата на новото хилядолетие в национален и световен мащаб.  Младежко ДПС има 17 годишно минало и е най-многобройната  либерална политическа младежка организация в България и Европа. Вярвам, че именно тя ще допринесе за развитието и позиционирането на младежкия глас като ключов фактор за решение на глобалните проблеми и да направим света място, където ще преодолеем страха от социално-икономически, религиозни, етнически, полови и сексуални различия,  място без расизъм, ксенофобия, омраза,  където стриктно зачитаме и се борим за човешките права и свободи. Вярвам, че младите сме гръбнакът на решението.

aylin3

90 секунди с Шенай Шефкетов

22 годишният талант се носи във въздуха, а не стъпва, когато танцува народни танци. Той е професионален танцьор в същото време учи "Рентгенелогия" в МУ-Плевен. "Когато танцувам имам чувството, че времето е спряло и светът е мой", казва младият Шенай Шефкетов от Червен бряг. 

Shenai2

Въпрос: Кой е Шенай? С какво се занимаваш? 
Шенай: Аз съм  едно напълно обикновено момче, израснало в малък град. Роден съм в Плевен, но съм живял и отрасъл в гр. Червен бряг. Там завърших средното си образование в езикова гимназия и след това се преместих в Плевен, за да следвам в Медицински Университет. Приоритетите ми са свързани изцяло със следването ми, което е към края си. 


Въпрос: Кога откри народните танци? Какво ти дават те? 
Шенай: С народни танци се занимавам от ранна детска възраст. Всъщност никой от семейството ми не се занимава с музика, освен моя дядо, който е музикант. Може би от него съм наследил това. От много малък съм запален по народните танци, за мен те са Осмото чудо на света. Когато танцувам имам чувството, че времето е спряло и света мой. Израстнал съм с народната музика и тя винаги ми е давала невероятен емоционален заряд.

Въпрос: Къде е пресечната точка на заниманията ти по Рентгенология в университета и танците? 
Шенай: За мен следването и образованието ми са на първо място, защото е друго когато човек си има една престижна и просперираща професия, каквото смятам, че е и моята. Много пъти ми се е налагало да пътувам някъде, за някое участие, но това по никакъв начин не ми е повлияло на ученето и никога не съм си правил нещата, така че да пренебрегна едното за другото. Напротив, опитвал съм се винаги да бъда максимално отдаден и двете неща. Често се е случвало, в учебната програма за деня, занятията да продължат до по-късен час, но това на мен не ми пречило, веднага след това да отида в залата и да се разтоваря. Може да съм бил много изморен, но когато заиграя се зареждам с още повече енергия и сила. 


Въпрос: Като млад човек от Червен бряг какво би искал да се случи за твоя град? 
Шенай: Определено доста неща! Най-наболялата тема - Безработицата, и по-конкретно при младото поколение. Все повече млади хора напускат града и търсят препитания в други градове, дори и в чужбина. Имам много мои съграждани, които също учат в МУ - Плевен, различни специалности, доста сме си говорили с тях, къде след това искат да упражняват професията си. 90% от тях визираха други места, само не и в нашия град. Червен бряг, разполага с много голяма, много профилна болница, но за съжаление не се прави нищо за нея. В общината има доста села, които разчитат на тази болница, възрастни хора, които нямат достатъчно средства, за да отидат до друга болница идват тук. Смятам, че е крайно време да се вземат мерки и тази болница да се въздигне, за да може и Ние като бъдещи здравни специалисти, да работим в нея.

От друга страна тревожно е че младежите в нашия град просто бездействат. Занимават се със всякакви вредни неща, само не и с полезни. Редно ще е в града ни да се промени това, трябва да се направят звена, където младите да работят. В гради ни има и много мотивирани, грамотни хора, които искат да се развиват, вярвам, че те ще бъдат спасението за него.

Въпрос:  Виждаш ли ролята на Младежко ДПС в това? 
Шенай: Разбира се! Младежкото ДПС може да помогне с много, и аз като член мога да спомогна. Давам пример: В града ни има читалище, в което не се правят много неща за младите, разполага с голяма зала, оборудвана с климатик, защо да не се направи един танцов състав от млади хора, които могат да представят гради по много престижни фестивали и шампионати.

Има младежи, който се занимават със спорт, но не са много. В Червен бряг има голяма спорта зала, сега през лятото работи и басейна. Може да се направят проекти за стимулиране на младежите да се занимават със спортни дейности, да бъдат по-активни. Добре ще бъде и да се направи една информационна презентация от някой здравен специалист, как младежите да водят по-здравословен начин на живот. 

Въпрос: В какво вярваш безусловно? 
Шенай: Изцяло и напълно в себе си! Вярвам също и в това, че най-доброто и най-хубавото тепърва предстой.


90 секунди с Борис Недялков

20 годишния борбен видинчанин. Спортист в спортен клуб по кану-каяк “Левски” София. Републикански шампион по кану-каяк за 2007 г., класирал се на десето място на Европейското първенство за младежи в дисциплината каяк четириместен 1000 метра в Монтемор, Португалия 2012 година; бронзов медалист на републиканското първенството за ергометри при мъже на дисциплината 1000 метра каяк; Бронзов медалист на каяк на 500 и 1000 метра. Спортист номер едно на Видин за 2010 и 2011 година.  Студент втори курс в Университет по библиотекознание и информационни технологии, София. Човекът на действието и малкото приказки…

536190_10200391017765713_603080841_nВъпрос: Какво те предизвика да станеш спортист?

Борис: Още от ранна детска възраст спортувам. Първите си няколко години в училище играех баскетбол. На 12 годишна възраст започнах да тренирам каяк. Разхождайки се често по брега на р. Дунав в град Видин гледах отбора по кану-каяк и моят баща как тренират и от любопитство пожелах да опитам и не след дълго тренировките по гребане се превърнаха в мое хоби.

 

Въпрос: До къде стига амбицията ти в спорта?

Борис:  Амбицията ми в спорта често пъти е стигала до там, че съм се лишавал от излизания по заведения, дискотеки и нощни клубове с приятели, което е нещо нормално за човек на моята възраст. Всичко това е било за моята по добра кондиция и спортна форма.  Старая се на тренировка и състезание да давам всичко от себе си и въпреки огромната физическа умора, мускулни болки и схващания съм продължавал докато не стигна до финала. Не съжалявам, че съм се лишавал от забавленията, в тренировките намирам други неща, развивам други качества, пораствам дори.

Въпрос: Един спортист на какво разчита според теб?

Борис:  Един спортист като мен разчита на моралната подкрепа на най-близките хора около себе си, на своите треньори и екипа, който организира неговия тренировъчен процес. Също така разчитам и на институциите, от които завися като федерация и министерството на младежта и спорта. Но най-вече за резултати и постижения, на самия себе си.

 

547963_514194165276674_1325677558_nВъпрос: Повече взима или повече дава спорта на младия човек?

Борис:  Това, което може да ти отнеме спорта е да нямаш излишно свободно време, което да уплътниш с лоша компания,цигарен дим или най-опасното за един млад човек наркотиците. Смятам че, спорта може само да ти донесе добри черти като дисциплина, самоконтрол, здрав дух и тяло, приятелства и партньорства и още много други.


 Въпрос: А какви качества искаш да развиеш през годините, ако погледнеш малко по-критично към себе си?
 

Борис:  Бих искал да съм малко по-търпелив, по-упорит, да не се отказвам пред големи трудности, искам да съм по-общителен и дипломатичен. Искам да успея да постигна мечтите си в спорта, да претърпя професионално развитие и да допринеса за престижа на България в чужбина.

 

Въпрос: Кой е любимия ти девиз?

Борис:  Бързай бавно! — девиз на Август Цезар

 

295203_467943069882958_327795044_nВъпрос: Чувстваш ли се различен или специален например?

Борис:  Не се чувствам специален, а по скоро се радвам, че съм избрал спорта, защото той ми открива много възможности. Като пример, възможността да общуваш с хора от всички краища на света при обмените, които се извършва по време на спортни мероприятия и запознаването ни с всякакви различни култури. Това, смятам че, е голяма възможност, която не се среща всеки ден и че това ме различава от ежедневието на един неспортуващ младеж.

 

Въпрос: От къде идва увлечението ти по историята?

Борис:  Моето семейство ме запали по историята. Често си говорим на исторически теми. Вярно е клишето, че човек, който не си знае историята няма бъдеще, но мисля, че е важно някои научени уроци от миналото да не се повтарят.

Български Сигурни ли сте, че искате да преминете към Пълната версия на сайта?