Официален сайт на Младежко Движение за Права и Свободи

Switch to desktop

90 Секунди с Мартин Газиев

14269894 10208328943234004 1543835091 n

Кой е Мартин Газиев?

Мартин: Мартин Газиев е едно скромно момче, което е родено на 13.08.1988 година в град Гоце Делчев. Родом съм от село Абланица, общ. Хаджидимово. Завършил съм Професионална гимназия по строителни технологии „Пеньо Пенев”, град Пловдив, но винаги съм искал да бъда футболист. Започнах да се занимавам с футбол от 7 годишен по собствено желание. Още тогава осъзнавах, че за да изградиш успешна кариера са нужни много лишение, необходима е много силна воля и усилена работа.

Надяваме се, че не е прекалено лично и би споделил за трудностите, които си имал, докато си бил болен и въпреки трудностите, които си имал, си продължил. Какво ти е дало силата да пребориш болестта и да продължиш напред?

Мартин: Датата беше 28 март 2012 година. Самите доктори все още не могат да кажат защо така стана с мен. Бях титуляр за „Работнички Скопие”, играх цял мач, но към 70-ата минута започнах да се задушавам. Именно това бяха първите симптоми. Много трудно поемах въздух. Бях страшно изморен, което не е присъщо за мен, защото бях много здрав физически и в други мачове нямах подобни проблеми. Дишах затруднено, но доиграх мача. Прибрах се веднага в България и още на 2 април бях приет в Александровска болница в София за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около 10 дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия. Това е много рядко заболяване, при което костният мозък не функционира, няма как да се произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити. Сила ми даваше това, че исках да се преборя по-бързо. Нито за миг не съм си и помислял, че ще се предам. Постоянно гледах как близките ми страдат и най-вече заради тях желаех час по-скоро да се излекувам и да изчезне тъгата от очите им. Исках по-скоро отново да бъда на футболния терен, макар че в този момент това не беше най-важното. След като разбрах за заболяването, не знаех какво се случва с мен. Но аз съм много силен характер и насочих всичките си сили само към това да се излекувам по-скоро, нито за миг не спрях да вярвам, че ще се оправя. Не се предадох и успях.

Каква е връзката ти с Младежко ДПС?

Мартин: Както вече споменах, роден съм в село Абланица, област Благоевград. 99% от хората са заклети депесари. Човек е трудно да няма връзка с партията. Някои от най-близките ми приятели са в Младежко ДПС, макар че с тях напоследък все по-рядко се събираме, защото постоянно тренирам и съм извън населеното ми място. Въпреки това те бяха с мен в трудни за мен моменти, когато бях болен и винаги ще ги уважавам.

Какво бъдеще си представяш за младите хора в България и къде виждаш ролята на Младежко ДПС в това?

Мартин: В младите хора искам да се промени мисълта им. Те трябва да вярват в себе си и да имат куража да се справят с трудностите в живота сами. Вярвам, че именно ролята на младежкото ДПС ще е решаваща за развитието и позиционирането на младежкия глас като ключов фактор за решение най-напред на младежките проблеми, след това на националните, а те никак не са малко днес.

Какво ще пожелаеш на нашите членове и симпатизанти?

Мартин: На членовете и симпатизантите на ДПС пожелавам най-вече да са живи и здрави, усмихнати и да бъдат преди всичко добри хора. Освен това вярвам, че ние сме тези, които трябва да се опитаме да направим нашата страна място, от което няма да бягат млади хора с потенциал и най-вече да преодолеем страха от  религиозни, етнически, полови и сексуални различия, които макар и в 21 век, все още съществуват. Аз наистина вярвам, че в нас е бъдещето. Вярвайте и вие!

14249089 10208328943554012 498783639 n

Български Сигурни ли сте, че искате да преминете към Пълната версия на сайта?