Официален сайт на Младежко Движение за Права и Свободи

Switch to desktop

Интервю с бежанец: Алаа Юсеф

15879442 1551211918227944 1682020950 n

Младежко ДПС започва нова рубрика, каято нарекохме „Интервю с бежанец“. Идеята, която е в основата на създаването на тази рубрика бе да покажем позитивната страна на бежанците, които пребивават вече легално в нашата страна, работят, плащат данъци. В поредицата ще Ви разкажем истории на бежанци, които по една или друга причина са попаднали в нашата страна и са успели да се интегрират в обществото. Всеки от тях си има своята история. Тяхната история не е като нашата, тя е по-различна. Всяка тази история можеше обаче да бъде и наша. Днес ще Ви разкажем тази на Алаа Юсеф.

Алаа е на 27 г. и е роден в град Хомс, който се намира в Западна Сирия. През 2013 г. Алаа завършва университет и решава да напусне страната си, за да не ходи в казармата и да бъде обречен на смърт. Първата му дестинация е Турция. От там преминава нелегално в България, като върви пеш 16 часа, за да премине границата. Малко след като я преминава е арестуван. Настаняват го в бежански център. Алаа разказва, че е изключително доволен от отношението към него и условията, които среща в центъра, в който е настанен. След няколко месеца в центъра успява да получи статут на бежанец. Намира си работа, квартира и успява да стъпи на краката си, въпреки че, както се изразява той – първата година е била много трудна за него и едва е успявал да преживява с 300 лв заплата. Днес няколко години по-късно Алаа работи на две места, печели добре, има уютен дом, плаща данъци в България и е щастлив, че е успял да изгради своя живот тук.

Здравей, Алаа. Разкажи ни малко повече за това кой си и как си попаднал в България?

Казвам се Алаа и съм на 27 години от град Хомс в Сирия. През март 2013 г., когато завърших университет в Сирия, реших да напусна Сирия, за да не вляза в казарма, защото в тези условия там, това означаваше да се обрека на сигурна смърт, както другите млади хора, които пращат там. И после дълго мислих къде да отида, какво да правя. След това говорих с един познат, който живее в България разбрах, че мога да дойда и после да замина евентуално за Западна Европа. Тръгнах за България през Турция нелегално и след това от Истанбул с автобус до границата, след което вървях пеша около 16 часа, докато не ме арестува българска полиция. Около 2 месеца изкарах в лагера близо до Свиленград, Любимец  се казваше май, не бях сам, а с група. В лагера беше приятно, не беше студено, имаше храна, имаше място, където играехме футбол, тенис на маса. Имаше лекар, имаше възможност да идват гости. Моят познат идваше и ми носеше дрехи и храна. След това решиха да ме преместят в лагера в София. Това беше през месец май 2013 г. Аз обаче не живеех в лагера. Не знаех каква е ситуацията, но не исках да живея там. Намерих си квартира и после започнах да работя при един познат.

Как работеше без документи?

Аз ги чаках документите всеки момент, но в началото почнах при него без документи, да. След това ми дадоха документ за временно и после за постоянно пребиваване. Аз взех документи на петия месец от стъпването ми в България. После започнах да търся работа чрез приятели.

Не отиде в лагера, а къде отиде да живееш?

Намерих квартира под наем, живеех с друг сириец, докато той взе документи и замина за Германия, а аз останах тук. Не знам, просто ми харесва и не исках да сменям държавата. На мен тук ми хареса тук и затова реших да остана. А и нямаше какво да губя, когато реша мога да тръгна. След това намерих работа в една фирма.

Успя ли да си вземеш дипломата?

Да, аз заминах след като ми бяха дали дипломата.

Какво си завършил?

Икономика. Счетоводител съм.

Каза, че си си намерил работа в някаква фирма…

Да, започнах в една фирма до средата на 2014, но заплатата беше много зле, вземах около 300 лв и едва свързвах двата края. В края на 2014 г. намерих нова работа и така сменях няколко работи. Хубавото е, че намерих много приятели, запознавах се с много хора и те ми помагаха. После се запознах с едно момиче и заживяхме заедно, след което се оженихме. Тя е българка.

Сега от 2 години работя в 2 фирми от сутрин от 9 до вечерта до 12 ч.

Разкажи как минаха тези 4 години и с какви проблеми - институционални и социални се сблъска?

Относно ситуацията през тези 4 години – с полиция, с държава, с хора не е имало някакви сериозни проблеми. С Министерствата на външните и вътрешните работи всичко беше наред. Българите, които бяха до мен ми помагаха много, особено хората от Арабис /това е езикова школа, в която се изучават близкоизточни езици/.

Бил ли си някога дискриминиран?

С мен нищо не се е случвало, не знам дали защото съм попадал на добри хора, но мои приятели са ставали жертви на дискриминация. И то от хора, а не от власти. Тези хора забравят, че ситуацията преди 4 години в България е била почти същата и че утре, в други ден те също могат да станат бежанци и да се наложи да емигрират. Като се замислим, много българи емигрират от България в САЩ, Канада и не е задължително да емигрираш заради война, можеш да го направиш заради икономическа криза. Има 300 хил. българи в Испания само. Да не говорим за Германия, Франция. Тези хора не знаят истината просто, фактите, когато дискриминират.

Кое беше най-трудното за теб през тези години?

Най-трудното нещо беше да си осигуря преживяването, основните нужди, особено първите 1.5 – 2 години. След това нещата започнаха да се оправят. Сега съм доволен – от работата, от колегите, от заплатата. Нямам причина да емигрирам втори път. Моите приятели, които са в Германия са по-зле. Те вземат например 1500 евро и плащат 1300 евро квартира. То няма смисъл да емигрирам още веднъж.

Кажи нещо за своето семейство. То къде е?

Имам трима братя, които също емигрираха, защото ситуацията в Сирия е много зле. Не просто зле, икономиката е напълно срината. Да не говорим, че цялата страна е открадната от режима и за обикновените хора няма никакво препитание. Двамата ми братя емигрираха още 2007 година в страните от Залива. Те са инженери и решиха да заминат. Имам още един брат, който живее в Сирия. Родителите ми са с него в Хомс. Там е сравнително спокойно сега. Няма война. Просто много хора бяха арестувани без причина. В Сирия няма нужда да има причина, за да арестуват и убиват хора.

Чуваш ли се с хора от Сирия?

Не, защото почти нямам останали близки хора там. Те всички емигрираха или изобщо не знам къде са. Някои са в Европа, други емигрираха в САЩ.

Имаш ли близки, които са починали по време на войната?

Има, но те не са починали заради войната, а поради старост. А има хора, за които знам, че са починали, но те не са ми близки.

Смяташ ли, че ситуацията в Сирия ще се оправи в близко бъдеще?

Не, няма да се оправи. Тя е бъде разделена на няколко части. Ще има три държави според мен на нейна територия. Ние сега влезнахме в гражданска война тепърва и скоро няма да излезем, като виждам, че те не могат да се разберат. Имам предвид всички страни в конфликта.

Как си представяш бъдещето си занапред?

Бъдещето си представям тук, в България. Успокоява ме фактът, че има много чужди фирми, които работят с арабския свят и търсят хора с арабски език и поне за работа не се притеснявам на този етап. Не искам да ходя другаде. Като цяло животът е труден, никой не е казал, че ще бъде лесно, но ще бъде наред, сигурен съм – и за българи, и за мигранти. Като дойдох тук през 2013 г. имаше 2 международни фирми, сега има 50, които търсят хора с езици. Това ме успокоява. За личния живот искам да имам семейство, децата ми искам да живеят нормален живот в нормална среда – да учат български, да живеят тук и да се интегрираме. Благодарен съм на държавата, защото ми е дала достатъчно. Затова смятам, че трябва да уча този език, децата ми също.

Какво ще кажеш на другите хора, които бягат от войната в Сирия и идват или в България или тръгват към Западна Европа?

Искам да кажа да не чакат държавна помощ, а да се научат като отидат в чужда страна – те да дават и да спазват закони. Да не бъдат неблагодарни, да започнат да се трудят и да се оправят в живота сами. Не е важно какво работиш, а да работиш и да си изкарваш прехраната. Няма срамна работа.

В каква насока смяташ, че държавата трябва да промени политиката си спрямо бежанците?

Според мен политиката към медиите, които компрометират бежанците и говорят, че ние сме лоши и искаме да се възползваме само от социалните придобивки на страната. Това не е така, никога не съм се възползвал и смятам, че се говорят много лъжи в медиите. Аз имам много колеги – бежанци, които работят, плащат данъци и живеят нормално. И аз съм против бежанците, които не искат да работят и чакат наготово. 

Български Сигурни ли сте, че искате да преминете към Пълната версия на сайта?